Феерия в лилаво

Продукти за тестото:


250 гр       брашно
  1 ч. л.    с връх бакпулвер
 50 гр       захар
  1 пак.     ванилия захар
  1 щипка    сол
125 гр       меко масло
  1 бр.      яйце


Продукти за пълнежа:


 10 с. л.    сладко от боровинки
  3 с. л.    захар
  1 кг       извара (при мен  750 гр. извара)
100 мл       сметана (при мен прясно мляко)
  4 бр.      яйца
150 гр       захар
  1 пак.     ванилия захар
  1 пак.     пудинг ванилия
 20 мл       ром или сок от един лимон
             масло и брашно за намазване на тавата


Приготвяне на пълнежа:


Дъното на една Ø 28 см откопчаваща се форма се намазва с масло и поръсва фино с брашно. Фурната се затопля на 185°С. 
Яйцата и захарта се разбиват с миксер, докато станат пухкави (около 15 минути). Прибавят се ванилията захар и изварата и се бърка с миксер, до получаването на еднородна смес. По желание може да се прибави и малко коняк. Аз прибавих лимонов сок. Тази смес се разделя на две и в едната се прибавят 10 с.л. сладко от боровинки или друго по желание. Може да се прибавят и пресни пасирани плодове. Желателно е да са плодове с по-ярки цветове.
Въз основа на вкусът ви към сместа може да се прибави още малко захар.


Приготвяне на тестото:


От посочените продукти омесете тесто.

От 2/3 от тестото разточете кръг с големината на тавата. От останалата 1/3 разточете правоъгълник с дължина обиколката на тавата и ширина колкото е височината на съда, в който ще се пече сладкиша.

Сипвайте с лъжица от всяка една от смесите, като редувате, така че да се образува нещо като шахматна дъска. При мен не се получи точно шахматна дъска, но като за първи път е ОК, нали на вкус беше супер, пък вида го преживяхме и такъв... J

Като направите първите ред, формата леко се поклаща, за да може първият ред, да се заглади и тогава поставяте върху първият ред втори, като внимавате да сипвате сместа върху различен цвят, бяло върху лилаво и лилаво върху бяло и отново леко поразклатете тавата, за да се заглади повърхността.

Поставете тавата в печката на средна скара и печете около 50 минути.

Рецептата бе публикувана за първи път от мен на 26.11.2010 в един български форум, под наименованието "Феерия в лилаво".

Laugenbrezel

или

Гевречета, 

които са направени от пшенично тесто, в повечето случаи във формата на малки кифлички или гевречета, които преди печене са потапят в разтвор на натриев хидроксид (Natriumhydroxid NaOH) или познато ни още под наименованието луга или сода каустик. При заводско производство на Laugenbrezel се ползва разтвор на луга до максимум 4% концентрация. Въз основа на това при печене са получава типична кафява, лъскава повърхност и специфичен вкус. Лугата остава само на повърхността на тестото и не прониква в него. Чрез изпичането се отделя въглероден двуокис CO_2, при което лугата се превръща в Natriumhydrogencarbonat (NaHCO₃) или в сода бикарбонат и по този начин се неутрализира.
При домашни усповия, в повечето случаи вместо луга се ползва сода бикарбонат, както и аз също направих. Но има и така наречениете запалени кулинари, които държат всичко да е в абсолютен оригинал и си купуват от аптеката специално приготвен за ползване в кулинарията разтвор на сода каустик. Разбира се, те ползват и ръкавици при потапянето на гевречетата в разтвора, а също и специални съдове и подложки за гевречетата. Аз обаче, както повечето любители, ползвах директно безопасната сода бикарбонат и така... време е вече да преминем към рецептата...


Продукти:

500 гр брашно

1 пак суха мая от 7 гр или за 500 гр брашно

1 ч. л. захар

300 мл вода

1 ч. л. сол

20 гр масло


Още са необходими:

2 л вода

2 ч. л, сода бикарбонат

1 с. л. едра сол или сусам


Приготвяне:


Всички продукти трябва да са със стайна температура. Сложете брашното в купа, разтворете захарта и маята  във водата и ги прибавете към брашното. Прибавете солта и маслото и с помощта на миксера и бъркалките за тестото, омесете до получаването на гладко тесто. Оформете го на топка и го разделете на 12 части. От всяка част оформете фитил около 50 см дълъг, който в краищата да е по-тънък, а по средата да е по-дебел. От този фитил оформете брецелите. Покрийте брецелите с кърпа и ги оставете за 10-15 минути да се отпуснат. През това време сложете 2 л вода в дълбок и широк съд да заври и прибавете 2 ч. л. сода бикарбонат. Потапяйте брецелите един по един във водата, всеки за по 30 секунди. Изваждайте ги с решетъчна лъжица или шпатула и ги оставете върху решетка да се отцедят.  Важно е брецелите да се оставят за 30 минути да изстинат. След което се поръсват по желание с едра сол или сусам. Прави се лек разрез на дебелата част на брецелите. Затоплете фурната предварително на 180°°С. Поставете изцедените и охладени брецели върху тава намазана с масло или покрита с хартия за печене. Времето за изпичане е около 20 минути. Като се извадят, се напръскват леко с вода и се покриват за около 10 минути с кърпа.

Рецептата получих от една от готвачките в болницата, в която преди години работех. Но рецептата отлежаваше в един тефтер, в който отлежават още много подобни рецепти, които си чакат времето да бъдат споделени както с вас, така и с нас. Казвам с нас, имайки предвид семейството ми, защото ние също още не сме ги опитвали, все още нямат първи път и у нас вкъщи. J  


А тук може да видите няколко вида Brezeln  заводско производство. Разбира се написано на диалекта на Bayern. Снимките съм ги правила през април 2012 на Urfahranermarkt.

Malsoukablätter

Yufka (турски), Fyllo  (гръцки φύλλο, също „Fillo“ или „Filo“), Malsouka (северноафрикански)  са фини кори за баница, бюрек, баклава, гюлезми, също и за пържени банички, предястия. Тези кори се правят от брашно и вода, при някои рецепти и от грис.


Повечето от нас не веднъж са се опитвали да разточат много фини (тънки) кори за баница, за баклава и т.н. Преди известно време съвсем случайно попаднах на един много интересен блог, с изключително пленяващи рецепти. В една от публикациите си Jacey Derouich показва техника за правене на фини листа, Malsoukabätter, с четка. Дамата е показала стъпка по стъпка как се правят листата. Вчера отново погледнах рецептата, която бях вече копирала, за да изпробвам някой път, но ме обзе такова непреодолимо желание да я опитам, че въпреки, че нямах грис, реших да пробвам, все пак авторката казва, че листата  може да се направят и само с брашно и вода. Мисля, че причината беше по-скоро желанието ми да ползвам новите си тигани, които съвсем наскоро си купих и съм очарована от качеството им. Казвам го защото цената им е буквално смешна за това качество. Също мога да ги ползвам и във фурната. Дръжките им издържат на температура до 180°С. Три са на брой и са с Ø 20 см, Ø 26 см  и Ø 28 см и имат керамично покритие, а отвън са в много приятен лилав цвят. Най-много им се радвам за това, че мога да ги сложа и във фурната ако ми е необходимо, а не да прехвърлям ястието в друг съд. На снимката виждате само два от тях, защото както сигурно вече се досещате, единият бе току що използван и очакваше почистването си. J

Но стига съм се хвалила. Правя го рядко, но този път ми е наистина трудно да се въздържа. J


И така аз направих сместа само от брашно и вода, оставих я да стои около 6 часа (повече не издържах). J

В оригиналната рецепта авторката казва, че пропорциите трябва да са 2:1 или две части грис - една част брашно или


Продукти:

100 гр   грис

 50 гр   брашно

         щипка сол

         вода


Приготвяне:


Брашното, гриса и солта се смесват. Водата се прибавя бавно, като се бърка, докато се получи смес с гъстотата на боза. (Ето виждате ли, ние като си имаме боза, си имаме пример, който да дадем за гъстотата на тестото, другите народи нека се чудят с какво да я сравнят.) J

Така приготвената смес се оставя да престои, най-добре през цялата нощ. Авторката казва, че тестото може да се приготви и само от брашно и вода, но тя го предпочита и с грис. 

Като за първи път, мога да кажа, че съм що годе доволна. Можеше да са и малко по-тънки листата, но за това се иска малко опит и по-слаб котлон. Мисля, че моят котлон беше малко силен и понеже бях забъркала много малко тесто, от само 100 гр брашно, докато горе долу се ориентирам и тестото свърши. J

Мислех да опитам още веднъж, докато постигна желаният успех, но реших, че е по-добре да споделя рецептата с вас и да опитваме заедно. J

И така на слаб котлон се поставя тиган с незалепващо покритие. След като се затопли тигана, с четка се нанася от тестото, като се започва от външният кръг, както е показала авторката на рецептата и се нанася всеки следващ пласт към центъра на тигана, като се внимава да се застъпи предишният кръг, да не осатават дупки. След като листата просветлеят, получава се общо взето бързо, се повдигат леко с помощта на нож и се махат от тигана. При мен те сами се отделиха от стените на тигана и само трябваше да ги хвана леко с ръка и да ги махна.

Така приготвените листа са полуготов продукт. Те могат да се ползват за всичко, което се приготвя с фини кори.

Аз направих ябълкови пакетчета и също зеленчукови пакетчета, които изпържих. 

Разбира се пълнежа може да е всякакъв. Може да е крем или плодове, може да е с орехова смес или мак, може да е също с месо, кайма, зеленчуци и всичко което би ви било вкусно или ви хрумне като пълнеж/плънка. Могат да се пекат във фурната или да се пържат.


Eдните пакетчета бяха за десерт, с пълнеж от ябълки + захар + мед + ванилия + щипка джинджифил.

Сервирах ги с мед. Би могло да се поръсят и с пудра захар, но не го направих и без това бяха вече повече от достатъчно сладки. J

А тези тук могат да се ползват като предястие. Те са със зеленчуци, сирене и подправки. 

Сервирах ги със сос от кисело мляко + чесън + черен пипер + сол.

Така приготвените пакетчета бяха хрупкави и много вкусни, но и да напомня много калорични. J

Останаха ми още 3 листа. Тях ги завих във фолио за свежо съхранение и ги оставих през нощта в хладилника. Днес ги намазах с масло, поръсих със захар, ванилия, галета, орехи и навих на руло. Отгоре намазах също с масло и ги изпекох на 170°С за около 45 минути или докато получат приятен тъмно кафяв цвят. 

Като изстинаха ги залях със захарен сироп, 

същият който ползваме за баклава. Като този тук в тази рецепта например.


Какъв вкус имат, ще мога да ви кажа след като бъдат дегустирани. Така че очакваме мнението на дегустаторите. Все пак бих искала да кажа на нетърпеливите, една от които съм и аз, J че ще ни се наложи  да се въоръжим с търпение до утре. J 


♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥♥


И така... Няма кой да чака до утре. J Не е чак толкова късно, 22:00h австрийско време е, затова ще ви споделя резултата от баклавичките с Malsoukablätter.

Може би защото листата са пресни и набъбнаха много, но баклавичките станаха огромни.

Аз наскоро имах голям проблем с алергията, но ако утре не се появя, да знаете, че съм умряла от любопитство, не толкова от лакомия, защото опитах само една хапка, но да опитам, да знам, какъв е вкусът им. И трябва да ви кажа, че е.... ммм е нямам думи...

Утре със сигурност ще са още по-вкусни и как няма, след като ще са престояли почти 17-18 часа... J

Торта слънчево лято и празникът на две слънчеви Дами

Ако някой път някой ми беше казал, че ще пропусна именният ден на моята голяма дъщеря Елена и моята майка Елена, щях да му кажа, че е луд... Е, да ама не...
От около 3-4 дни имам невероятен алергичен проблем. Проблемът е в това, че алергията е слабо изразена, но с времето нещата се усложниха и проблемът ставаше все по-голям, а аз не знаех, какво ми е точно. Отначало мислех, че съм настинала, после реших, че проблема идва сигурно от нещо друго, но така и не можех да установя, какво е точно и вместо веднага да ида на лекар, аз бързах преди това да свърша всичката  си работа, която имах, сякаш от това зависеше краят на света. Между другото, също от около три дни се каня да направя някакъв сладкиш. Въртеше ми се нещо като сладкиш или торта в главата, но както винаги не знаех какво точно искам. Е, знаех само, че искам да е нещо, от което и аз да мога, да си хапна. И така към 17:00h вчера, хм, вече е онзи ден, реших да направя блата. Отначало си мислех, че на следващият ден ще довърша сладкиша, а сега ми беше време да ида на зъболекар, чието дежурство беше от 20:00h. Малко преди да изляза от вкъщи обаче, по Божа воля със сигурност ще да е било, J погледът ми попадна на календара, при което едва не получих инфаркт. Господи... та днес е 20.05.... Ооооу, не може да бъде, не може да бъде... Та утре е Света Елена, а аз нищо не съм подготвила. Не че друг път правя нещо друго освен сладкиш, но сега вече знаех, защо, въпреки че никак не ми се искаше, все пак станах и някак с мерак направих блата. Позачудих се дали да ида на лекар, по-скоро зъболекар, защото болките ми бяха преди всичко във венците и цялата ми уста започваше да изглежда така, сякаш съм пила киселина. Така че виждайки датата и часът и предусещайки, че ако не ида на лекар, съвсем скоро няма да мога да произнеса и една дума, много бързо се организирах. Отидох около половин час преди осем при зъболекаря. Виждайки ме, той отсече мъдро, "Госпожо, вашият случай не е за нас, а за кожен лекар, това е алергичен обрив". Да, но не е познал, не и с мен... Погледнах го така, сякаш исках да му споделя последното си желание преди да умра и простенах тихо няколко толкова трогателни слова, че той ме погледна състрадателно и разбира се милосърдно, нали все пак е медик... J и изпълни лекарският си дълг. Благодарих му сърдечно и си тръгнах. Пътувайки към вкъщи, тортата вече се оформяше в мислите ми. Само, където пресните плодове, които имах,  бяха круши, ябълки и киви. Всъщност само кивито пасваше за желаната от мен торта, но на помощ ми дойде един  компот от праскови. Всъщност тортата беше преди  всичко за майка ми. В хладилникът имах и един пакет бутер тесто, което беше предвидено за бързи банички, но много бързо се превърна в Кексовабутер баклава за дъщеря ми Елена. 

А за двамата малки, за Vivien и Laurent, които си искаха Омайващият кекс, разбира се, за тях направих един Омайващ кекс, при това с големи шоколадови парчета, нещо което не им се позволява толкова често.  

Разбира се покрай майка ми и децата и мъжете успяха да си хапнат нещо сладичко и съвсем по мъжки понесоха обстоятелствoтo, че за тях нямаше специален сладкиш, а трябваше да разчитат на щедростта на децата. J


Когато направих тортата, трябва да ви кажа, че въпреки, че на пръв поглед да не изглежда много по-различна от моите торти с извара, все пак се отличаваше доста. Аромата на горски плодове, ванилията, кивито, лимона и прасковите, беше едно невероятно, нежно, лятно съчетание на аромати и вкусове, което носеше вълшебна наслада.
И все пак като се замисля, че онзи ден, почти до 18:30h  нямах представа, че днес е празникът на Свети Свети Константин и Елена, но въпреки всичко успях да направя цели три сладкиша, не мога да не възкликна, "Неведоми са пътищата божии!"


А името на тортата се появи с нейният летен и слънчев вид и неустоимият ѝ аромат и вкус.

ТОРТА СЛЪНЧЕВО ЛЯТО

Продукти за блата:

 3 бр.   яйца

90 гр    захар

50 гр    пудинг ванилия

50 гр    пудинг горски плодове или ягода или шоколад или друг по ваше желание

 1 бр.   ванилия захар

Продукти за крема от заквасена сметана:

500 гр   заквасена сметана  (може да я замените с друго прясно сирене по ваш избор)

захар на вкус

  2 бр.  ванилия захар

  1 бр.  био лимон, сокът и настърганата кора от него

  4 бр.  праскови пресни или от компот

  5 бр.  киви

 10 бр.  ягоди  (исках да ги прибавя и тях, но нямах и не сложих)

  6 бр.  листа желатин

За горният, външният крем:

500 мл   прясно мляко

  1 пак. пудинг ягода или друг по ваше желание

захар на вкус

За напояване на блата:

сок от малини, боровинки или друг по ваше желание

За украсата:

3-4 с. л.    кокосови стърготини

             захарни фигурки за украса

             възможно е да прибавите и кандирани плодове или изобщо да промените тотално украсата по вас вкус и желание

Приготвяне на блата:

Пригответе си откопчаваща се форма с Ø 26, или квадратна с големина около 22/22 см застелете дъното ѝ с хартия за печене. НЕ намазвайте стените ѝ с нищо. Така след като се изпече блата, няма да се свие и няма да е малко по-малък от формата, а ще остане плътно опрян в стените ѝ. След като се изпече, ще можете да го отделите без проблем, прокарвайки остър нож по стените на съда.

Другото важно нещо, което не трябва да пропускате, е да си приготвите два съда, в които ще трябва да разделите тестото. Също в никакъв случай не трябва да забравите, преди да ги използвате, да ги претеглите, освен ако не решите, да разделите тестото на око.

И така, с миксер се разбиват яйцата със захарта и ванилията захар до пухкавост, минимум 10-15 минути. Тази смес се разделя на две равни части. Към едната се прибавят 50 гр пудинг ванилия, а към другата 50 гр пудинг горски плодове. Смесвате внимателни ячната смес с пудинга и сипвате във формата по две супени лъжици от всяка една от тях точно в средата. Или както почти всички знаете, така както се прави Кекс Зебра.

Така приготвеният блат се пече на средна скара, в предварително затоплена на 170°С фурна за около 40-45 минути. До 40-тата минута вратата на фурната не се отваря, иначе блата спада. Готовият блат се оставя да изстине. Най-добре за един цял ден.

Приготвяне на крема от заквасена сметана:

Към заквасената сметана се прибавят захар на вкус, ванилията захар, лимонената кора и лимоновият сок. Ако желаете може вместо лимонов сок и кора да прибавите коняк или ром.

Листата желатин се накисват в студена вода за около 10 минути, след което се отцеждат от водата, поставят се в съд и се затоплят, но не и да завират. След което се прибавят към заквасената сметана. Накрая се прибавят и плодовете нарязани на форми по желание.

Блатът се разделя на две части:

Едната част се поставя в откопчаваща се форма и се сиропира. Отгоре се изсипва крема от заквасена сметана с плодовете и се захлупва с другата половина от блата, който също е сиропиран. Така приготвената торта, се оставя в хладилника за една цяла нощ. На следващият ден се приготвя ягодивият  пудинг и с него се намазва тортата отгоре и отстрани. Поръсва се с кокосови стърготини и се украсява със захарни фигурки, в моят случай сърчица и тортата се оставя за още поне два часа да престои в хладилника. След което можете с чиста съвест да ѝ се насладите. J